Затворът на мълчанието
Очите, очите не мълчат,
все кървави, все тъжни, все за теб сълзят.
Само тишината там мълчи,
за да не проклина името ти,
за да те изтрие от себе си,
за да те забрави, както аз забравих теб, мълчи…
Очите... очите единствено те!
Единствено те в себе си трупат сълзящите спомени,
единствено те не забравят лицето ти,
Единствено те...
Хвърлям вече всички чувства,
да останат там, където се погубих и аз.
В онзи тъмен затвор на мълчанието
в който крещи любовта...
Любовта, която тъжна умира без глас!
Милан Милев
3.04.2010
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милан Милев Все права защищены
