Заваля ме...
Заваля ме...
... дъжд от спомени.
Попиваше в мен.
Болеше ме
от нямането ти...
... и щастлив бях,
че ме обичаше.
Вали в мене...
... и никнат мечти
и желания...
Мънички и земни.
За красивото,
което ни очакваше
някъде в утре–то.
Вали ме...
... дъжд от надежди.
Не спира отдавна.
Около мен – градина от чудеса.
Вървя и откъсвам си...
... букет да ти подаря,
обвит
в целувките ми нежни.
Вали ме...
... дъжд от любов.
Поръсвам те с нея...
... а през погледа ти
се усмихва слънцето.
И топли ме...
... вечното лято в нас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
)) Нареждам се на опашката за подобен дъжд, Христо!
