argonyk (Димитър Никифоров)
335 1306
11 июл. 2024 г., 19:19

Завещание без нотариален акт 

  Поэзия
377 15 13

 

Тази моя безкрайност съвсем се износи и падна
върху пътя, протрит от нозете на хиляди луди.
Не за битки безмилостни беше душата ми гладна,
но на ситите вълчият глад за живот я събуди.

 

Този свят, разчертан на минути и дребни монети
за крилата на белия гълъб нехае отколе.
Нито фрак, нито расо непрано облича поетът
и застава пред своите думи и съвест на голо.

 

Зад доспехи се крият родените в страх да живеят.
Те нападат във гръб, гърбовете си скрили сред мрака.
Аз по стръмното сричам посоки и гърлено пея,
без от никъде нищо и никого тук да очаквам.

 

Днес доброто не бъркайте с глупост родена стерилно.
Не във клетка израснах и зная цената на хляба,
а цената на хляба утихва в бутилката с вино,
след която въжето конопено клупа разхлабва.

 

Не засвирих угодно и кротко по Божите ноти,
за палача си капчица милост до тука не спастрих,
но когато забия в сърцето на хищника нокти,
нека моето спре и се пръсне на хиляди части.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??