10 янв. 2011 г., 18:11

Завет

794 0 0

Сънят глухо приближава,

жадуваща страст наподобява.

На пода килим от цветя,

на тавана - огнена звезда!

Девойка се изгуби нейде в простора,

по пътя към нея тегне прокоба.

Тропот от копита чу се в обора,

ранени птици изпълваха двора.

Нощ, черна пелерина и плащ - 

на тази идилия липсваше палач.

Самотна луната кървеше от плач - 

за последно изпращаше небесен ездач!

Сутринта слънцето закъсня...

 

На небето, забито  без терзание,

от живота безсмъртен остана послание:

"Палач, с гибел недей ме заплашва,

от Дантева клада не се плаша,

пред всяка смърт ще изрека -

ПРЕД ЦВЕТЕ САМО КОЛЕНИЧА,
ПРЕДИ ДА ГО ПОГАЛЯ С РЪКА!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Талева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...