Завет
Завет
/на Яна Първанова – моята племенница/
Не влизай в моите стъпки –
не са за раменете ти крехки.
Не обувай лачените ми обувки –
по-добре – да бяха еднодневки.
С моята сила, неще те наричам –
бе чудовищно мощна, голяма,
но кога се обърна, едва дишам,
че гума за грешки, няма! и няма!
Не опитвай от мойте блюда –
най-щедрата маса, оставя те гладна,
не преживявай чужда съдба –
за „открити” очи, бъди само жадна!
Дълбоко, дълбоко в Себе навлизай –
тихичко стъпвай… свято – сякаш си Храм –
„Кръвта”, ако зашепне – Наливай!
от Обич ако се напиеш – значи си Там!
И тихо, като капчица в лале, заспивай!
Защото… защото си родом „от Там”!
И недей, не се… не се завивай –
някой свято те обича. И ще те завие сам!
Р. Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
. Страхотно посвещение, Рени! 😘
