/на Яна Първанова – моята племенница/
Не влизай в моите стъпки –
не са за раменете ти крехки.
Не обувай лачените ми обувки –
по-добре – да бяха еднодневки.
С моята сила, неще те наричам –
бе чудовищно мощна, голяма,
но кога се обърна, едва дишам,
че гума за грешки, няма! и няма!
Не опитвай от мойте блюда –
най-щедрата маса, оставя те гладна,
не преживявай чужда съдба – ...