1 сент. 2018 г., 01:07

Завинаги 

  Поэзия
330 0 0

ЗАВИНАГИ

 

Когато в душата ми се захласва мрака
и пие капките на сетните ми чувства,
албума в сърцето си отварям, чакам
да поникне цвете - твоето присъствие.

 

Светлина извира от образа ти скъп
и ме обвива нежно с топлината си,
чувства живи в прегръдките летят...
прогонват мрак и болка, самотата ми.

 

Замислям се... за любовта ни звездна...
Щеше ли същата да остане след време,
ако бяхме заедно... в тъмната ми бездна,
която съдбата ми предостави... бреме,

 

в което трябваше дълго да бродим?
Не вярвам. Мъжките сили са малко,
когато се срещнат с чужди несгоди.
Любовта си отива и е още по-жалко.

 

Благодаря на съдбата, че ни раздели
в най-страстните мигове на любовта ни!
Мъчителни бяха... най-черните ни дни,
но в сърцата... завинаги остана обичта ни.

 

31 08 2017

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??