Когато в душата ми се захласва мрака
и пие капките на сетните ми чувства,
албума в сърцето си отварям, чакам
да поникне цвете - твоето присъствие.
Светлина извира от образа ти скъп
и ме обвива нежно с топлината си,
чувства живи в прегръдките летят...
прогонват мрак и болка, самотата ми.
Замислям се... за любовта ни звездна...
Щеше ли същата да остане след време,
ако бяхме заедно... в тъмната ми бездна,
която съдбата ми предостави... бреме, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up