Зависимост
Опитах се, опитах да забравя...
Но ти живееш в спомени и мисли.
Зачерквах те, проклинах, казвах: трябва,
от яд крещях, от болка зъби стисках.
По листите изплаквах те с мастило,
умирах и се раждах кръговратно.
След всеки опит още по-безсилна
оказвах се, и връщах се обратно.
Засели се подкожно, като рана,
(как само с лекота ти се получи...)
Разпърха ми сърцето и крилата,
разпери ги, преди да ми ги счупиш.
И губя се в началото и края
на тази хаос странно-нелогичен.
Опитвам се, опитвам да забравя,
но всичко в мен до лудост те обича.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жанет Велкова Все права защищены
