17 июн. 2007 г., 13:42

Завистници

1.1K 0 3
Заедно сме и това е,
яд ли ви е? - Не ме касае!
Обичаме се - знаете, нали?
Защо тогава ходите по него, дори в най-мрачните дни?

Ха-ха.
В мен се влюби PlayBoy на града...
Яд ли ви е, а?
Не ме вълнува това!!!!!

Верен ми е, знам,
но остане ли и за секунда сам,
нападате го толкова досадно,
че чак на мен ми става гадно!

... Но сексапилни май не сте,
щом той издържа на ласките!
Бягайте сега,
това не ви е игра!

Може с всяка да се шегува,
но в ума му веднага изплува
това...
че аз съм на живота му мечта...

Ако съм на вашето място, знам,
ще умра от срам!
Мислехте се за най-големите красавици на света,
но той вече разби мита!

Засрамвахте ме преди,
като казвахте, че от мен много повече сте били,
а сега кой в битката победи?
Не вас, а мен той с поглед улови!

Забравете, че някога ще е ваш,
няма да ви дам реванш!
Казвате, ела на бой,
но каквото и да правите - той остава МОЙ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси за съвета Ваня
  • Здравей!Идеята на стихотворението ти мн ми хареса!Мисля обаче че не си успяла да се изразиш по най-точния начин!Не спирай да опитваш, но се старай повече!!!Успех!!!!!!
  • Не знам, но си мисля че си го написала по "действителен случай" и много ми харесва как си изложила мнението си. Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...