17.06.2007 г., 13:42

Завистници

1.1K 0 3
Заедно сме и това е,
яд ли ви е? - Не ме касае!
Обичаме се - знаете, нали?
Защо тогава ходите по него, дори в най-мрачните дни?

Ха-ха.
В мен се влюби PlayBoy на града...
Яд ли ви е, а?
Не ме вълнува това!!!!!

Верен ми е, знам,
но остане ли и за секунда сам,
нападате го толкова досадно,
че чак на мен ми става гадно!

... Но сексапилни май не сте,
щом той издържа на ласките!
Бягайте сега,
това не ви е игра!

Може с всяка да се шегува,
но в ума му веднага изплува
това...
че аз съм на живота му мечта...

Ако съм на вашето място, знам,
ще умра от срам!
Мислехте се за най-големите красавици на света,
но той вече разби мита!

Засрамвахте ме преди,
като казвахте, че от мен много повече сте били,
а сега кой в битката победи?
Не вас, а мен той с поглед улови!

Забравете, че някога ще е ваш,
няма да ви дам реванш!
Казвате, ела на бой,
но каквото и да правите - той остава МОЙ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси за съвета Ваня
  • Здравей!Идеята на стихотворението ти мн ми хареса!Мисля обаче че не си успяла да се изразиш по най-точния начин!Не спирай да опитваш, но се старай повече!!!Успех!!!!!!
  • Не знам, но си мисля че си го написала по "действителен случай" и много ми харесва как си изложила мнението си. Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...