Завръщане...
Завръщане...
Под цъфналата вишна в утринта
изпивам три капчици роса
и гледам с трепет и надежда към деня,
в който синът ми сам ще прави това.
В тревичката зелена той сега щъпурка
протяга ръчичики към малката къщурка,
където мама меси сладка питка
и смее се на нашата бандитка.
А щерка ми помага й с тавата,
сама си слага шапка на главата
и със подскоци тя напада брат си,
търкулват се в цъфналите храсти.
От езерцето гледат любопитни жаби
подскачат малките шарани,
патенцата жълтопухи папат,
след мама патка в такт се клатят.
Пролет е, трепти земята,
от птичи трели ехти гората,
върти опашка кучката ми вярна
с децата скача на малката поляна.
Наблюдавам тази гледка с умиление,
вишната целувам със вълнение,
погалвам росната трева,
буболечката и работливата пчела.
Минават дните във веселие,
растат марулите всред oживление,
потропват босички крачета всред пръстта,
гонитби, смях, игри до вечерта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атанас Коев Все права защищены
