Завръщане...
Завръщане...
Под цъфналата вишна в утринта
изпивам три капчици роса
и гледам с трепет и надежда към деня,
в който синът ми сам ще прави това.
В тревичката зелена той сега щъпурка
протяга ръчичики към малката къщурка,
където мама меси сладка питка
и смее се на нашата бандитка.
А щерка ми помага й с тавата,
сама си слага шапка на главата
и със подскоци тя напада брат си,
търкулват се в цъфналите храсти.
От езерцето гледат любопитни жаби
подскачат малките шарани,
патенцата жълтопухи папат,
след мама патка в такт се клатят.
Пролет е, трепти земята,
от птичи трели ехти гората,
върти опашка кучката ми вярна
с децата скача на малката поляна.
Наблюдавам тази гледка с умиление,
вишната целувам със вълнение,
погалвам росната трева,
буболечката и работливата пчела.
Минават дните във веселие,
растат марулите всред oживление,
потропват босички крачета всред пръстта,
гонитби, смях, игри до вечерта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Коев Всички права запазени
