7 июл. 2011 г., 21:46

Завръщане 

  Поэзия » Философская
422 0 2

Завръщане

След плаване дълго морякът
прибира се днес при жена си,
нощта се изнизва и мрака
прогонва той с песента си.

Пригласят му всички капчуци,
утрото пали жарави,
бащите на своите внуци
знае, че днес ще направи.

Мисли за сочни извивки,
за устните - ягоди зрели,
за това как под бели завивки
в едно две тела са се слели.

Той бърза със вихрени стъпки,
в сърцето му огън бушува,
палави, сладостни тръпки
по грубата кожа лудуват.

Вижда познатата къща,
вратата докосва със длани,
щастлив, че отново се връща -
сърцето си тук е оставил...

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ааа,какво става с теб Задгробник?
    Мракът май е заместен с някаква светлинка,
    и в предният стих и сега
  • След дълго отсъствие, винаги е хубаво да се завръщаш там, където е сърцето!Поздрави за стихът!
Предложения
: ??:??