Завръщане
611
0
2
Завръщане
След плаване дълго морякът
прибира се днес при жена си,
нощта се изнизва и мрака
прогонва той с песента си.
Пригласят му всички капчуци,
утрото пали жарави,
бащите на своите внуци
знае, че днес ще направи.
Мисли за сочни извивки,
за устните - ягоди зрели,
за това как под бели завивки
в едно две тела са се слели.
Той бърза със вихрени стъпки,
в сърцето му огън бушува,
палави, сладостни тръпки
по грубата кожа лудуват.
Вижда познатата къща,
вратата докосва със длани,
щастлив, че отново се връща -
сърцето си тук е оставил...
© Задгробник Евотош All rights reserved.
След дълго отсъствие, винаги е хубаво да се завръщаш там, където е сърцето!Поздрави за стихът!