Завръщане

Jul 7, 2011, 9:46 PM

Poetry » Phylosophy

389 0 2

Завръщане

След плаване дълго морякът
прибира се днес при жена си,
нощта се изнизва и мрака
прогонва той с песента си.

Пригласят му всички капчуци,
утрото пали жарави,
бащите на своите внуци
знае, че днес ще направи.

Мисли за сочни извивки,
за устните - ягоди зрели,
за това как под бели завивки
в едно две тела са се слели.

Той бърза със вихрени стъпки,
в сърцето му огън бушува,
палави, сладостни тръпки
по грубата кожа лудуват.

Вижда познатата къща,
вратата докосва със длани,
щастлив, че отново се връща -
сърцето си тук е оставил...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

djudjii (Жанет Велкова)

2011-07-08T08:57:52+03:00

Ааа,какво става с теб Задгробник?
Мракът май е заместен с някаква светлинка,
и в предният стих и сега
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-07-08T08:17:36+03:00

След дълго отсъствие, винаги е хубаво да се завръщаш там, където е сърцето!Поздрави за стихът!