Завръщане
456
0
0
Над мен отгоре висине
бездънно и красиво,
безкрайно като море,
от очите на жена по-синьо.
Кога съм виждал туй небе,
дали прелитал съм кат' птица,
от друг живот ли съм си взел
сапфирен блясък за зеници?
Като бриз може да съм минал,
ласкав, кротък, освежаващ
и едва сега да съм пристигнал,
за последно, сърце крилато да оставя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
