тази нощ...
пътувам към себе си...
без посока
към тебе
вървя...
малки стъпки
заглъхнали
в тъмното
се завръщат
отвъд
песента...
калдъръмен
е дворът
а храмът е празен
тази нощ
некамбанено
бие мига...
тихо
тихо
отеква
безвремие...
и по камъка
стеле
тъга...
***
тази нощ...
се завръщам
към себе си...
бавно сядам ...
безструнно мълча...
имам толкова много да слушам
за живота
преминал в тъма...
(и говориш ми нежно
с усмивка...
през сълзи...
пътят тихо
изчезва в мъгла)
Ще остана!
... да бъда до себе си
има време
да
дойде
деня...
© Бехрин Все права защищены
БРАВО!!!
Прегръдка!!!