5.07.2009 г., 18:48

Завръщане...

910 0 16

                                                                                         ...return to... 

 

 

тази нощ...

 

пътувам към себе си...

без посока

към тебе

вървя...

малки стъпки

заглъхнали

в тъмното

се завръщат

отвъд

песента...

 

калдъръмен

е дворът

а храмът е празен

тази нощ

некамбанено

бие мига...

тихо

тихо

отеква

безвремие...

и по камъка

стеле

тъга... 

 

***

 

тази нощ...

 

се завръщам

към себе си...

бавно сядам ...

 

безструнно мълча...

 

имам толкова много да слушам

 

за живота

преминал в тъма...

 

(и говориш ми нежно

с усмивка...

през сълзи...

пътят тихо 

изчезва в мъгла)

 

Ще остана!

 

... да бъда до себе си

 

има време

да

дойде

деня...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много, много красота!!!
    БРАВО!!!
    Прегръдка!!!
  • Жул, хайде да попеем... дай тон!
    Ани, радвам се, че си тук, а ти как го умееш!
    Надя, Нели, Герда... Благодаря Ви!

    Ох... какво да те правя Рали... а ти кога ще се завърнеш наистина... аз съм тук и не мърдам... да си дойдеш! Чу ли?
  • Ох, завръщам се към теб, когато се нуждая. Рядко напоследък, но винаги е много истинно.
    Завръщам се с надежда, че чрез теб ще се завърна към себе си!...
  • много хубаво!
  • Разкошно е, Бети !

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...