Завръщам се минал през ада
със смазваща болка голяма,
защото на мен това ми се пада,
като не съчинявам от туй аз драма.
И всичко го чувствах в мараня -
бежзизнен, малодушен, занесен
на някъде, витаещ кръжа,
като шумозвучна нежна песен.
Връщам се ето ме цял,
с поправки човешки специални
от сестри овации събрал,
пред вас съм с чувства идеални.
Дълбок поклон пред докторята,
за свършените от тях неща.
Прегръдка топла за сестрата,
за грижите ѝ от душа.
Хаджи Пенсионер
Кажи ми сестро де са докторята,
где е мойта болна дружина
кажи ми па ми дари крилата,
аз искам сестро, за чужбина да замина!
© Дамян Балев Все права защищены