Завръщане
изстраданата моя муза върна се при мен.
Сълзите ми с мастилото се сливат
хартията поема им дъха.
И буквите редят се бавно -
развалят самотата на листа.
И всичко в черно-бяло проговаря,
отразило цялата ми сивота.
Защо отново идваш мила Моя?
Нали изпъдих те от мен.
Ненужна си, макар красива.
Върви си! Нямам аз какво да дам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анонимка Все права защищены