Когато уморен отиде си
денят,
по тъмно все те търся
сред звездите
и в празния ми поглед
се препъват те...
Замръзнали се свличат
във очите ми,
където
като утринна роса
оставят блясъка си
и посрещат слънцето,
което
жадно ги изпива
след безсъние,
пренесло цветното ми
миналото
към неизвестно бледо
бъдеще.
Когато пак завръща се
денят…
© Мая Санд Все права защищены
с обич, Мая.