Когато уморен отиде си
денят,
по тъмно все те търся
сред звездите
и в празния ми поглед
се препъват те...
Замръзнали се свличат
във очите ми,
където
като утринна роса
оставят блясъка си
и посрещат слънцето,
което
жадно ги изпива
след безсъние,
пренесло цветното ми
миналото
към неизвестно бледо
бъдеще.
Когато пак завръща се
денят…
© Мая Санд All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
