Jul 25, 2008, 9:18 AM

Завръщане

  Poetry » Love
966 0 2

Когато уморен отиде си

денят,

по тъмно все те търся

сред звездите

и в празния ми поглед

се препъват те...

Замръзнали се свличат

във очите ми,

където

като утринна роса

оставят блясъка си

и посрещат слънцето,

което

жадно ги изпива

след безсъние,

пренесло цветното ми

миналото

към неизвестно бледо

бъдеще.

Когато пак завръща се

денят…

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Санд All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....