ЗАВРЪЩАНЕ В ДЕТСТВОТО
„Откъде произхождам аз –
от детството си!”
Екзюпери
І
Връщам се тук след много време.
Блъсна ме мирис на тор.
На пейката старец под шапката дреме:
Мисли за кравата в своя обор!
След рейса, преследван от прашния дим,
проскърца каруца със здрави коне –
грейва на слънцето купа сено,
прегърнало в своето злато дете.
ІІ
Изведнъж Палечко в мен заговори
с крехко и нежно гласче,
забравих за всички тежки неволи –
спомних си дните в мойто селце.
Дните, когато бях Палечко същи,
с весело, чисто сърце,
с лице, което не умей да се мръщи,
невярващо, че някога ще порасте...
ІІІ
Лети по шосето прекрасна каляска,
теглена от огромни, златни коне.
Отвътре годините с камшика ги пляскат –
животът не може, не ще да ги спре!
И ние летим в бързината унесени
и спираме чак пред трапа студен;
стреснати, за Палечко тогава се сещаме:
„Но защо си толкоз далече от мен?...
ІV
Искам отново ти да се върнеш
и в сламата пак да поспя,
сълзата, която от мен се изтръгне,
да е по-жива и от жива вода...”
... И ето – на пейката старецът дреме,
мисли за кравата в своя обор...
Ще замина пак за дълго време,
но никога не ще забравя мириса на тор!
21.09.1995 г.
Гр. Пловдив
© Мария Петрова-Йордано Все права защищены