18 янв. 2019 г., 14:04

Завършеност

749 1 5

Разкая ли се

или просто мислиш,

че думите изчерпват всичко.

Не виждаш,

няма го детето в тебе,

което от години си отлъчил.

При първите лъжи,

при всяко блудство,

при малките убийства на душата

отдалечаваше се детското от тебе,

остана някъде далеч във паметта ти

самотно във студеното да чака.

Да чака, ако в порив се завърнеш

към себе си, от болката жестока

съзнал най-сетне своето разсичане,

да те прегърне с топлина, която

си търсил, но не си намерил.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...