Jan 18, 2019, 2:04 PM

Завършеност

  Poetry » Other
755 1 5

Разкая ли се

или просто мислиш,

че думите изчерпват всичко.

Не виждаш,

няма го детето в тебе,

което от години си отлъчил.

При първите лъжи,

при всяко блудство,

при малките убийства на душата

отдалечаваше се детското от тебе,

остана някъде далеч във паметта ти

самотно във студеното да чака.

Да чака, ако в порив се завърнеш

към себе си, от болката жестока

съзнал най-сетне своето разсичане,

да те прегърне с топлина, която

си търсил, но не си намерил.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Boyana All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...