Jan 18, 2019, 2:04 PM

Завършеност

  Poetry » Other
748 1 5

Разкая ли се

или просто мислиш,

че думите изчерпват всичко.

Не виждаш,

няма го детето в тебе,

което от години си отлъчил.

При първите лъжи,

при всяко блудство,

при малките убийства на душата

отдалечаваше се детското от тебе,

остана някъде далеч във паметта ти

самотно във студеното да чака.

Да чака, ако в порив се завърнеш

към себе си, от болката жестока

съзнал най-сетне своето разсичане,

да те прегърне с топлина, която

си търсил, но не си намерил.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Boyana All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...