На живота оковите тленни
стягат нашите души в своя гнет
и поетите ходят сломени,
неразбрани в циничния свят.
Тежестта на минутите слети
се процежда в телата ни бавно,
но прегръщайки музата бледа,
аз забравям да бъда бездарен!
© Радостина Попова Все права защищены