6.09.2009 г., 10:29 ч.

Заявявам 

  Поезия
647 0 0

На живота оковите тленни

стягат нашите души в своя гнет

и поетите ходят сломени,

неразбрани в циничния свят.

 

Тежестта на минутите слети

се процежда в телата ни бавно,

но прегръщайки музата бледа,

аз забравям да бъда бездарен!

© Радостина Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • на Й. По костите на дните стъпвах плахо. Проскърца силует на тишина. И облак дебнещ под небесна стря...
  • Какво, че ставам днес на 50? Лицето ми на 50 дори сияе. Любовна треска още ме тресе и още под лъжичк...
  • Няма дума да чуеш за нея добра, облекло от елита не носи, на ревера ѝ алена буква от срам обществото...

Още произведения »