adjo (А.А.)
217 481
12 мар. 2017 г., 09:08

Здрач ( В ролята на мен) 

  Поэзия » Свободный стих
361 0 5

Здрач
/В ролята на мен/

 

Остави ме да плача,
не ме спирай сега, когато няма смисъл!
Остави със сълзи да ти разкажа,
за бреговете и вълните,
изгубени във здрача.

 

Не беше тук, когато имах нужда.
Опитваш се май да убеждаваш,
че завръщането ти е без причина.
Но аз чета между редовете,
които и до днес не умееш
да разчиташ.

 

Морето, което виждал съм тогава,
беше с цвета на тъмна нощ.
А за брегове, макар и рядко да ги имах,
служеха люлки над бездънни ями.

 

На тях осланях се, наместо пристан.
Оставих се в ръце, които обичат, но наужким.
Погледни в очите този здрач,
със спуснати платна е корабът
сред буря.

 

Всеки тътен е викач
на ветрове все по-страшни.
Всеки гръм е безмилостен палач,
на чувства, застинали отдавна.
Светкавица разрязва, напоеното
със мъст небе.
А корабът, в ролята на мен,
разцепен е на две...

 

© А.А. Все права защищены

https://www.youtube.com/watch?v=KDbafD4FQRk

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тя е горе Мерси
  • Горе главата и попътен вятър! Поздрави!
  • То не е някаква строго конкретна случка, може би събития през годините. Използвах повече въображение. Благодаря ви!
  • Натъжи ми, но и аз като Ивето ти желая попътен вятър и щастливо пътуване. Горе главата!
  • Тъжно е, но се надявам следващият път корабът да разцепва вълните щастливо. Поздрав!!!
Предложения
: ??:??