Здрач ( В ролята на мен)
Здрач
/В ролята на мен/
Остави ме да плача,
не ме спирай сега, когато няма смисъл!
Остави със сълзи да ти разкажа,
за бреговете и вълните,
изгубени във здрача.
Не беше тук, когато имах нужда.
Опитваш се май да убеждаваш,
че завръщането ти е без причина.
Но аз чета между редовете,
които и до днес не умееш
да разчиташ.
Морето, което виждал съм тогава,
беше с цвета на тъмна нощ.
А за брегове, макар и рядко да ги имах,
служеха люлки над бездънни ями.
На тях осланях се, наместо пристан.
Оставих се в ръце, които обичат, но наужким.
Погледни в очите този здрач,
със спуснати платна е корабът
сред буря.
Всеки тътен е викач
на ветрове все по-страшни.
Всеки гръм е безмилостен палач,
на чувства, застинали отдавна.
Светкавица разрязва, напоеното
със мъст небе.
А корабът, в ролята на мен,
разцепен е на две...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© А.А. Всички права запазени
Мерси 
