Здрач ( В ролята на мен)

12.03.2017 г., 9:08 ч.

Поезия » Свободен стих

359 0 5

Здрач
/В ролята на мен/

Остави ме да плача,
не ме спирай сега, когато няма смисъл!
Остави със сълзи да ти разкажа,
за бреговете и вълните,
изгубени във здрача.

Не беше тук, когато имах нужда.
Опитваш се май да убеждаваш,
че завръщането ти е без причина.
Но аз чета между редовете,
които и до днес не умееш
да разчиташ.

Морето, което виждал съм тогава,
беше с цвета на тъмна нощ.
А за брегове, макар и рядко да ги имах,
служеха люлки над бездънни ями.

На тях осланях се, наместо пристан.
Оставих се в ръце, които обичат, но наужким.
Погледни в очите този здрач,
със спуснати платна е корабът
сред буря.

Всеки тътен е викач
на ветрове все по-страшни.
Всеки гръм е безмилостен палач,
на чувства, застинали отдавна.
Светкавица разрязва, напоеното
със мъст небе.
А корабът, в ролята на мен,
разцепен е на две...

https://www.youtube.com/watch?v=KDbafD4FQRk

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

adjo (А.А.)

2017-03-12T23:06:42+02:00

Тя е горе Мерси
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-03-12T16:53:03+02:00

Горе главата и попътен вятър! Поздрави!
adjo (А.А.)

2017-03-12T11:14:24+02:00

То не е някаква строго конкретна случка, може би събития през годините. Използвах повече въображение. Благодаря ви!
Веси_Еси (Еси)

2017-03-12T10:03:53+02:00

Натъжи ми, но и аз като Ивето ти желая попътен вятър и щастливо пътуване. Горе главата!
Звездичката (Ивелина каменова)

2017-03-12T09:44:22+02:00

Тъжно е, но се надявам следващият път корабът да разцепва вълните щастливо. Поздрав!!!