Здравей!
Здравей!
Пораснахме...
нали?!
А искаме ли - никой
не ни пита!
Добре сме, щом ни
има аз и ти,
да се посмеем и на
тази люта зима.
Тъй детско беше във
онези летни дни,
в които мислехме
единствено за плажа.
Сега ни брули в
есенните дни,
животът - вятър,
а пък ний куража.
А спомняш ли си
онзи апостроф
за Хан Кубратовите
пръчки - и ний
сме здрав ,
превързан сноп...
Не ще се счупим,
докато ни има
всички!
На сестра ми
и моите братя,
Мими, Яско, Радо -
Обичам ви!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Искра Радева Николова Все права защищены
