Aneta_kz (Анета)
511 12601
1 апр. 2007 г., 08:50

Здравей, Живот! 

  Поэзия
725 0 6

Здравей, Живот!
Аз пак съм тук
и се усмихвам,
и обичам,
и мечтая!
Добре се справихме със теб,
победихме тази черна смърт.
Дори във Ада,
дори във Рая,
дори в онази черна дупка
да влизам,
аз пак ще се завръщам
при теб, Животе мой!
Не искам място на небето,
не искам облак за постеля
и звезди за свещи.
Това го имам на земята
при теб, Живот!
Не искам друго!
Бъди със мен, Живот любим!
Не ме оставяй
и не ме пъди.
Обичам те, Живот!
Как искам да съм жива
и всяка сутрин да ти казвам,
,,Здравей, Живот,
аз пак съм тук!''

01. 04. 2001.
(след тежка катастрофа)

© Анета Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво, Ани-когато си силен и ВЯРВАШ-ОЦЕЛЯВАШ! Бъди жива и здрава , и ТВОРИ!
  • Мила Анета,
    Пожелавам ти отсега нататък да ти върви в живота по мед и масло!
    А ето откъде е останал изразът "цял живот ще му върви по мед и масло":
    ПРИКАЗКА ЗА КЪСМЕТА
    разказана от Зл. Андронова
    Имало едно време в едно село баща и син. Бащата бил много добър ковач, а момчето помагало на баща си и учело занаята. Минали години. Момчето пораснало, станало момък за чудо и приказ, а също и много добър ковач. Един ден баща му решил, че вече е време да се отдели сина му и да има собствена ковачница. Речено – сторено. Започнал момъкът да работи отделно в своята ковачница. Работа имало много. По цял ден се трудил, но едва свързвал двата края. Минали се година, две, три, а той все така работел от тъмно до тъмно без да може да се замогне. Ядосал се един ден и решил да отиде в Голямата планина да пита Господ, в какво е прегрешил, че не му върви в работата. Тръгнал и когато стигнал до Голямата планина, го пресрещнал един светец. Попитал го той:
    - Кажи, сине, що дириш тук?
    - Искам да попитам Господ, защо ме наказва да работя от тъмно до тъмно, а едва да изкарвам за единия хляб? – отговорил момъкът.
    - Не може така, сине, всеки който дойде с Господ да разговаря. Ти се скрий тук из храсталаците, а аз ще го попитам.
    Скрил се момъкът в храсталаците и зачакал да види и чуе какво ще стане. Настъпила вечерта. Събрали се Господ и светиите да вечерят. Появила се една маса, отрупана с каквото ли не – от пиле мляко имало на нея. Господ вдигнал ръка да благослови трапезата и казал:
    - На днешния ден, който се роди, цял живот ще му върви по мед и масло. И да работи и да не работи – ще има и ще живее охолно.
    Навечеряли се и се разотишли. На другата вечер пак се събрали Господ и светиите, но този път на масата имало тук таме нещо за ядене. Вдигнал ръка Господ да благослови трапезата и казал:
    - На днешния ден, който се роди, с труд ще си изкарва хляба. Цял живот ще работи, за да има. Няма да сиромахува, но и нищо не ще получава даром.
    На третата вечер всичко се повторило както при първите две, но на масата вече имало само огризки. Вдигнал Господ ръка да благослови трапезата и казал:
    - На днешния ден, който се роди, животът му ще бъде като тази трапеза. И да работи и да не работи, всичко ще му се изплъзва от ръцете.
    Тогава се обадил светията, който посрещнал нашия момък:
    - Господи, има едно много добро и трудолюбиво момче, което, разбрах вече че се е родило през третия ден. Но кажи, Господи, не може ли да се направи нещо за това момче?
    - Може – рекъл Господ. – В съседното село има една мома, която е родена през първия ден. Нейният баща също е ковач. Да отиде там, да се глави при баща й чирак и да се ожени за момичето. Но всичко, което изработи да бъде на нейно име. Нищо да не оставя за себе си. Тогава ще си живее добре.
    Чул момъкът съвета и така и направил. Отишъл в съседното село и се главил за чирак при бащата на момичето. Работил така известно време. И понеже бил скромен и работлив, бащата на момичето го харесал за зет и наследник на занаята. Двамата млади също се обикнали от пръв поглед. Получили благословията на бащата и вдигнали голяма сватба. Заживели щастливо, така както казал Господ – всичко, което изработвал момъкът се наричало на името на жената. Един празничен ден тръгнали с файтона си да се разходят по полето. Минали край едно лозе и младата булка казала:
    - Виж, мъжо, какво ми е хубаво лозенцето.
    След известно време минали край една воденица и тя казала:
    - Виж, мъжо, воденицата ми каква е спретната – друга такава няма.
    Още малко и минали край една нива и отново младата булка казала:
    - Виж, мъжо, какво хубаво жито е порасло на нивката ми.
    Домъчняло му на момъка и казал на младата си жена:
    - Жено, нека поне тази нива бъде моя.
    А тя му отговорила:
    - Добре, нека да бъде твоя. Аз нямам нищо напротив.
    Докато изрече тези думи и нивката пламнала от единия край. Развикал се младият мъж:
    - Не я искам цялата. Нека да е само до половината.
    И нивката изгоряла точно до средата.
    Оттогава младият мъж знаел, че от късмета си никой не може да избяга и че трябва да спазва заръката на Господ, ако иска да живее добре!
  • Надежда-бряг, вселена,
    за души и хора разни.
    Льч, морета до колене -
    Животът все ще блазни...

    Хубаво и оптимистично
  • Това е много прекрасно.
  • БРАВО!!!
  • Доста оптимистично!Вече рядко се среща!Поздрав!
Предложения
: ??:??