Здравей, Живот!

Comments

• 

  Черна_Роза (Жулиета Великова)

  Браво, Ани-когато си силен и ВЯРВАШ-ОЦЕЛЯВАШ! Бъди жива и здрава , и ТВОРИ!

  2008-09-27T22:44:55+03:00
• 

  Chelebieva (Даниела Челебиева)

  Мила Анета,
  Пожелавам ти отсега нататък да ти върви в живота по мед и масло!
  А ето откъде е останал изразът "цял живот ще му върви по мед и масло":
  ПРИКАЗКА ЗА КЪСМЕТА
  разказана от Зл. Андронова
  Имало едно време в едно село баща и син. Бащата бил много добър ковач, а момчето помагало на баща си и учело занаята. Минали години. Момчето пораснало, станало момък за чудо и приказ, а също и много добър ковач. Един ден баща му решил, че вече е време да се отдели сина му и да има собствена ковачница. Речено – сторено. Започнал момъкът да работи отделно в своята ковачница. Работа имало много. По цял ден се трудил, но едва свързвал двата края. Минали се година, две, три, а той все така работел от тъмно до тъмно без да може да се замогне. Ядосал се един ден и решил да отиде в Голямата планина да пита Господ, в какво е прегрешил, че не му върви в работата. Тръгнал и когато стигнал до Голямата планина, го пресрещнал един светец. Попитал го той:
  - Кажи, сине, що дириш тук?
  - Искам да попитам Господ, защо ме наказва да работя от тъмно до тъмно, а едва да изкарвам за единия хляб? – отговорил момъкът.
  - Не може така, сине, всеки който дойде с Господ да разговаря. Ти се скрий тук из храсталаците, а аз ще го попитам.
  Скрил се момъкът в храсталаците и зачакал да види и чуе какво ще стане. Настъпила вечерта. Събрали се Господ и светиите да вечерят. Появила се една маса, отрупана с каквото ли не – от пиле мляко имало на нея. Господ вдигнал ръка да благослови трапезата и казал:
  - На днешния ден, който се роди, цял живот ще му върви по мед и масло. И да работи и да не работи – ще има и ще живее охолно.
  Навечеряли се и се разотишли. На другата вечер пак се събрали Господ и светиите, но този път на масата имало тук таме нещо за ядене. Вдигнал ръка Господ да благослови трапезата и казал:
  - На днешния ден, който се роди, с труд ще си изкарва хляба. Цял живот ще работи, за да има. Няма да сиромахува, но и нищо не ще получава даром.
  На третата вечер всичко се повторило както при първите две, но на масата вече имало само огризки. Вдигнал Господ ръка да благослови трапезата и казал:
  - На днешния ден, който се роди, животът му ще бъде като тази трапеза. И да работи и да не работи, всичко ще му се изплъзва от ръцете.
  Тогава се обадил светията, който посрещнал нашия момък:
  - Господи, има едно много добро и трудолюбиво момче, което, разбрах вече че се е родило през третия ден. Но кажи, Господи, не може ли да се направи нещо за това момче?
  - Може – рекъл Господ. – В съседното село има една мома, която е родена през първия ден. Нейният баща също е ковач. Да отиде там, да се глави при баща й чирак и да се ожени за момичето. Но всичко, което изработи да бъде на нейно име. Нищо да не оставя за себе си. Тогава ще си живее добре.
  Чул момъкът съвета и така и направил. Отишъл в съседното село и се главил за чирак при бащата на момичето. Работил така известно време. И понеже бил скромен и работлив, бащата на момичето го харесал за зет и наследник на занаята. Двамата млади също се обикнали от пръв поглед. Получили благословията на бащата и вдигнали голяма сватба. Заживели щастливо, така както казал Господ – всичко, което изработвал момъкът се наричало на името на жената. Един празничен ден тръгнали с файтона си да се разходят по полето. Минали край едно лозе и младата булка казала:
  - Виж, мъжо, какво ми е хубаво лозенцето.
  След известно време минали край една воденица и тя казала:
  - Виж, мъжо, воденицата ми каква е спретната – друга такава няма.
  Още малко и минали край една нива и отново младата булка казала:
  - Виж, мъжо, какво хубаво жито е порасло на нивката ми.
  Домъчняло му на момъка и казал на младата си жена:
  - Жено, нека поне тази нива бъде моя.
  А тя му отговорила:
  - Добре, нека да бъде твоя. Аз нямам нищо напротив.
  Докато изрече тези думи и нивката пламнала от единия край. Развикал се младият мъж:
  - Не я искам цялата. Нека да е само до половината.
  И нивката изгоряла точно до средата.
  Оттогава младият мъж знаел, че от късмета си никой не може да избяга и че трябва да спазва заръката на Господ, ако иска да живее добре!
  

  2007-04-27T10:25:01+03:00
• 

  eddie (Ивайло Яков)

  Надежда-бряг, вселена,
  за души и хора разни.
  Льч, морета до колене -
  Животът все ще блазни...
  
  Хубаво и оптимистично

  2007-04-01T21:33:59+03:00
• 

  меланхолик (Йордан Серафимов)

  Това е много прекрасно.

  2007-04-01T21:30:50+03:00
• 

  IVETO_tattoo (Ивето)

  БРАВО!!!

  2007-04-01T18:49:41+03:00