Здравей, любими. Пак съм тъжна.
Не съм ти писала отдавна.
Аз често крия се зад маска чужда,
но има дни, в които не помага.
Кълна се, аз за теб не мисля.
Името ти даже честичко забравям.
Но щом животът ми се обезсмисля,
вратата с наще спомени отварям.
И как във тези дни дъждовни
аз имам нужда просто да те видя.
Очите после може пак да са виновни,
но търся във прегръдката ти сила.
От последната ни среща съм различна.
Порастнах, по-внимателна съм и по-зряла.
Вървя...  до мен тълпа безлична.
Не чуват как за помощ викам във безкрая.
И има дни, когато искам да се скрия.
Чувствам се малка, напълно сама.
Mакар от други да успявам да крия,
сълзите ми попиват във твоята ръка.
Хората са много, все едни и същи.
Като твоята усмивка обаче не видях.
Дори когато моето лице се смръщи,
от твоето сърце любов крадях.
Научи ме, ти знаеше живота да играеш.
Щастлива днес съм, всичко е наред.
О, колко силна съм не знаеш.
След всяка спънка пак вървя напред.
Писмото свърши. Свърши и тъгата.
И мислите за тебе всякакви отпратих.
Прибирам го и него сред дъгата
с писма, които никога не ти изпратих.