Oct 7, 2017, 12:27 AM

Здравей, любими

  Poetry » Love
1.5K 0 0

Здравей, любими. Пак съм тъжна.
Не съм ти писала отдавна.
Аз често крия се зад маска чужда,
но има дни, в които не помага.
Кълна се, аз за теб не мисля.
Името ти даже честичко забравям.
Но щом животът ми се обезсмисля,
вратата с наще спомени отварям.
И как във тези дни дъждовни
аз имам нужда просто да те видя.
Очите после може пак да са виновни,
но търся във прегръдката ти сила.
От последната ни среща съм различна.
Порастнах, по-внимателна съм и по-зряла.
Вървя...  до мен тълпа безлична.
Не чуват как за помощ викам във безкрая.
И има дни, когато искам да се скрия.
Чувствам се малка, напълно сама.

Mакар от други да успявам да крия,
сълзите ми попиват във твоята ръка.
Хората са много, все едни и същи.
Като твоята усмивка обаче не видях.
Дори когато моето лице се смръщи,
от твоето сърце любов крадях.
Научи ме, ти знаеше живота да играеш.
Щастлива днес съм, всичко е наред.
О, колко силна съм не знаеш.
След всяка спънка пак вървя напред.
Писмото свърши. Свърши и тъгата.
И мислите за тебе всякакви отпратих.
Прибирам го и него сред дъгата
с писма, които никога не ти изпратих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...