Земетръс
562
0
0
Земетръс
Врата проскърца. Громол глух
с боботене се втурна
във стаята и със юмрук
по масата катурна
бутилка с недопит коняк.
Раздруса ни в леглата.
Таванът с присмех под мустак
се люшна и размята,
тъй абажура, сякаш поп
кадилница на служба
заупокой пред зинал гроб.
Каква съдба бездушна!
Под покрив срутен без небе
да грохнеш и в ръцете
да стискаш тухлено парче,
вместо уханно цвете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Нанков Все права защищены
