7 февр. 2023 г., 11:12

Земетръс 

  Поэзия
288 0 0
Земетръс

 

Врата проскърца. Громол глух

с боботене се втурна

във стаята и със юмрук

по масата катурна

 

бутилка с недопит коняк.

Раздруса ни в леглата.

Таванът с присмех под мустак

се люшна и размята,

 

тъй абажура, сякаш поп

кадилница на служба

заупокой пред зинал гроб.

Каква съдба бездушна!

 

Под покрив срутен без небе

да грохнеш и в ръцете

да стискаш тухлено парче,

вместо уханно цвете.

© Николай Нанков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??