Земетръс

Земетръс

Врата проскърца. Громол глух

с боботене се втурна

във стаята и със юмрук

по масата катурна

бутилка с недопит коняк.

Раздруса ни в леглата.

Таванът с присмех под мустак

се люшна и размята,

тъй абажура, сякаш поп

кадилница на служба

заупокой пред зинал гроб.

Каква съдба бездушна!

Под покрив срутен без небе

да грохнеш и в ръцете

да стискаш тухлено парче,

вместо уханно цвете.