Болят коленете, Земя;
толкоз дълго ли ходих?
Толкоз много ли път пропътувах, Земя?
Коловози изрових ли
по гърдите ти набраздени, Земя,
та ми стиска чепикът?
Израних мисълта си, Земя,
от излишните викове.
Продължавам да крача.
Но пред тебе остана дългът ми
да колене да плача.
© Павлина Гатева Все права защищены