ЗЕМЯТА НА ЧОВЕКА

Тази необятна, а всъщност толкова малка земя,

е приютила човека от незапомнени времена.

Тя е убежище временно на всяка учеща се душа,

за да узнае всемира, живота и любовта.

Да следваш пътеките свои  космични,

във  варианти, безкрайни, различни.

Да имаш до себе си кръг от приятели,

близки, роднини и куп обстоятелства.

Усещане за принадлежност към род и родина,

с тънката граница между духа и мисълта.

За да имаш корени и винаги да те има,

сам, доброволно избрал си парчето земя.

То е частица от цялата ни планета - земята,

природа, земна, красива за всяка душа.

Но тази природа, която докосва сърцата,

на всеки  с минало, бъдеще и сега.

В далечните стари, велики, добри времена,

прабългарски род потеглил на конете.

Да търси той свещената, чиста и мирна земя.

Поел на Тангра Бог повелите на раменете.

И воден от духа за избора на свободата,

пътувал той по майката, мила земя.

И приобщавал към себе си и племената

на многото, други родове по света.

 За да пребъде през вековете

този светъл дух на величие.

И да припомня на поколенията

да отхвърлят чувството на различие.

Обичай страната си като майка една!

Помагай и винаги чрез мисълта!

Мисъл за общия мир, добро и любов.

Поклон пред всеки създаден народ!

Марикуза

5.12.2008г.

Атланта