14 mar 2009, 0:58

Земята на човека

  Poesía
807 0 1

ЗЕМЯТА НА ЧОВЕКА

 

Тази необятна, а всъщност толкова малка земя,

е приютила човека от незапомнени времена.

Тя е убежище временно на всяка учеща се душа,

за да узнае всемира, живота и любовта.

 

Да следваш пътеките свои  космични,

във  варианти, безкрайни, различни.

Да имаш до себе си кръг от приятели,

близки, роднини и куп обстоятелства.

 

Усещане за принадлежност към род и родина,

с тънката граница между духа и мисълта.

За да имаш корени и винаги да те има,

сам, доброволно избрал си парчето земя.

 

То е частица от цялата ни планета - земята,

природа, земна, красива за всяка душа.

Но тази природа, която докосва сърцата,

на всеки  с минало, бъдеще и сега.

 

В далечните стари, велики, добри времена,

прабългарски род потеглил на конете.

Да търси той свещената, чиста и мирна земя.

Поел на Тангра Бог повелите на раменете.

И воден от духа за избора на свободата,

пътувал той по майката, мила земя.

И приобщавал към себе си и племената

на многото, други родове по света.

 За да пребъде през вековете

този светъл дух на величие.

И да припомня на поколенията

да отхвърлят чувството на различие.

 

Обичай страната си като майка една!

Помагай и винаги чрез мисълта!

Мисъл за общия мир, добро и любов.

Поклон пред всеки създаден народ!

 

Марикуза

5.12.2008г.

Атланта

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Кузманова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прочетох с голям интерес и останах възхитена от твоето творчество.Много сила и образност се долавя от твоето стихотворение!С приятелски поздрав от все сърце!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...