14 mar 2009, 0:58

Земята на човека

  Poesía
803 0 1

ЗЕМЯТА НА ЧОВЕКА

 

Тази необятна, а всъщност толкова малка земя,

е приютила човека от незапомнени времена.

Тя е убежище временно на всяка учеща се душа,

за да узнае всемира, живота и любовта.

 

Да следваш пътеките свои  космични,

във  варианти, безкрайни, различни.

Да имаш до себе си кръг от приятели,

близки, роднини и куп обстоятелства.

 

Усещане за принадлежност към род и родина,

с тънката граница между духа и мисълта.

За да имаш корени и винаги да те има,

сам, доброволно избрал си парчето земя.

 

То е частица от цялата ни планета - земята,

природа, земна, красива за всяка душа.

Но тази природа, която докосва сърцата,

на всеки  с минало, бъдеще и сега.

 

В далечните стари, велики, добри времена,

прабългарски род потеглил на конете.

Да търси той свещената, чиста и мирна земя.

Поел на Тангра Бог повелите на раменете.

И воден от духа за избора на свободата,

пътувал той по майката, мила земя.

И приобщавал към себе си и племената

на многото, други родове по света.

 За да пребъде през вековете

този светъл дух на величие.

И да припомня на поколенията

да отхвърлят чувството на различие.

 

Обичай страната си като майка една!

Помагай и винаги чрез мисълта!

Мисъл за общия мир, добро и любов.

Поклон пред всеки създаден народ!

 

Марикуза

5.12.2008г.

Атланта

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Кузманова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прочетох с голям интерес и останах възхитена от твоето творчество.Много сила и образност се долавя от твоето стихотворение!С приятелски поздрав от все сърце!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....