24 июл. 2006 г., 21:21

Земята на мечтите ми

1.6K 0 8
Една земя, макар и бедна
е раят на мечтите ми
и всяка вечер, щом си легна
и щом затворят се очите ми
я виждам пак, и пак:
с поля зелени,
изпълнени със дъхави цветя
и във съня си падам на колене
и търся сили, за да си простя.
За туй, че както много други,
оставих я във тези трудни дни,
забравих аз, изпаднала в заблуда,
че мойта майка тука ме роди.
Че тук водата е по-бистра и студена
и въздухът е сладък като мед
и, че далеч от таз земя свещена
в сърцето си усещам бучка лед.
Защото тука, във тугината
я няма топлината,
която само във Родината
ти стопля в миг душата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Знаех си, че ще последва реакция на предложението ми. Много се радвам от това. Стиха си заслужава. Стискам палци. Дръжте ме в течение. Нека ви бъда и кадемчето. Прегръдки и усмивки от мен.
  • Разбира се, че ти се доверявам. За мен ще бъде чест.
  • Страхотно! Това трябва да се превърне в песен! Дали има някой, който да напише музика за това? Поздрави от мен!
  • Браво! Браво!Поздравления за стиха и " Добре дошла" !
  • браво, Даниела! без излишен патриотизъм си сътворила прекрасен стих-обич-поклон към Родината.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...