Jul 24, 2006, 9:21 PM

Земята на мечтите ми

  Poetry
1.6K 0 8
Една земя, макар и бедна
е раят на мечтите ми
и всяка вечер, щом си легна
и щом затворят се очите ми
я виждам пак, и пак:
с поля зелени,
изпълнени със дъхави цветя
и във съня си падам на колене
и търся сили, за да си простя.
За туй, че както много други,
оставих я във тези трудни дни,
забравих аз, изпаднала в заблуда,
че мойта майка тука ме роди.
Че тук водата е по-бистра и студена
и въздухът е сладък като мед
и, че далеч от таз земя свещена
в сърцето си усещам бучка лед.
Защото тука, във тугината
я няма топлината,
която само във Родината
ти стопля в миг душата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знаех си, че ще последва реакция на предложението ми. Много се радвам от това. Стиха си заслужава. Стискам палци. Дръжте ме в течение. Нека ви бъда и кадемчето. Прегръдки и усмивки от мен.
  • Разбира се, че ти се доверявам. За мен ще бъде чест.
  • Страхотно! Това трябва да се превърне в песен! Дали има някой, който да напише музика за това? Поздрави от мен!
  • Браво! Браво!Поздравления за стиха и " Добре дошла" !
  • браво, Даниела! без излишен патриотизъм си сътворила прекрасен стих-обич-поклон към Родината.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...