Зима в Душата
722
0
0
Снегът вали - безмилостно затрупва
напъпили надежди, разлистени мечти;
мечтата за нежната пролет пречупва,
засипва - от Любов оставени следи.
Сковава тялото, обледенява и Душата,
глава навела, тя тихичко скимти,
снегът покрива на Любовта искрата,
от тъжна безнадежност - така боли!
Толкова много си искам моята пролет -
с разцъфнали нарциси и мирис на липи;
на Душата - с ефирния небесен полет,
със слънчеви надежди и пеперудени мечти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Иванова Все права защищены
