Снегът вали - безмилостно затрупва
напъпили надежди, разлистени мечти;
мечтата за нежната пролет пречупва,
засипва - от Любов оставени следи.

Сковава тялото, обледенява и Душата,
глава навела, тя тихичко скимти,
снегът покрива на Любовта искрата,
от тъжна безнадежност - така боли!

Толкова много си искам моята пролет -
с разцъфнали нарциси и мирис на липи;
на Душата - с ефирния небесен полет,
със слънчеви надежди и пеперудени мечти!