19 нояб. 2009 г., 11:10

Зимата на моето сърце

787 0 0

В зимата на моето сърце.
Дойде със цвете като пролет.
Обвита с птичи гласове.
С целувка нежна, нежен полет.

В зимата на моето сърце.
Си слънце жарко като лято.
Със солени капки на море,
тялото със страст облято.

В зимата на моето сърце.
Ти си мойта златна есен.
С усмивка блага на лице,
завиваш ме, приспивна песен.

В зимата на моето сърце.
Си снежна буря, неуморна.
Оставям се във твоите ръце,
снежинка малка и покорна.

24.12.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галин Вайов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....