В зимата на моето сърце.
Дойде със цвете като пролет.
Обвита с птичи гласове.
С целувка нежна, нежен полет.
В зимата на моето сърце.
Си слънце жарко като лято.
Със солени капки на море,
тялото със страст облято.
В зимата на моето сърце.
Ти си мойта златна есен.
С усмивка блага на лице,
завиваш ме, приспивна песен.
В зимата на моето сърце.
Си снежна буря, неуморна.
Оставям се във твоите ръце,
снежинка малка и покорна.
24.12.2008
© Галин Вайов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
