2 нояб. 2006 г., 23:59

ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ

1.9K 0 10
как искам да рисувам цветно
но ето, виж
червеното е свършило отдавна
и синьото го няма
и зеленото

само бяло, бяло, бяло

но кой рисува с бяло

добре, ще нарисувам сняг
(върху платното бяло)

кажи ми виждаш ли
как снежният човек
е с нос изяден
и врабчетата са отлетели

а децата търсят въглени
и не намират…

…или на топло
(до зачервената от обич печка)
пият липов чай събран през лятото

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дори и бяла , твоята картина е е пълна с многоцветни емоции ,които ни зареждат позитивно...Хапеса ми пейзажа ти ,Жоро.Поздрави!
  • "До зачервената от обич печка" ще се присъединя и аз. Нали може и за мен един липов чай?
    Много хубав стих!
  • Благодаря за положителните отзиви... и за градивните също!
  • Хванах те...черпих по един липов))))) Това е сигурно от простудата, да тръгнеш към зимата...е, раничко е още като че ли. А си мисля, дали
    платното следва да е бяло или те подвежда ритъма тавтологично? Изобщо се забелязва силно присътвие на децата и на........Поздрави!!
  • Чудесно е!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...