6 окт. 2010 г., 20:20

Зимни размисли

632 0 0

 Снегът се трупа вън, вилнее вятър,
ако е имало в ума ми мисъл -
отнесъл я е, докато съм спяла,
далеч, към тебе, сладкодумник слисан.
От дни не спирам аз да пиша,
отде ли идват в мен словата,
чета аз всичко... не чета, а сричам,
забравила бях как обича вятъра...
Завърта се отсреща - под прозореца,
захвърля мисли и играй театър,
във залата му аз единствен зрител съм,
за уникална смятам се, защото...
Едва ли някой като мене
разбира смисъла на казаното
с думи нежни, тихи, ясни,
като гласа ти в телефона ми.
Почакай, ветре! Не отлитай!
По тебе нещо да му пратя...
Кажи му ти, че много го обичам...
Прозореца счупи - да е наясно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...