ZAGORA (Диана Кънева)
409 485
17 сент. 2009 г., 16:45

Зимни трохи 

  Поэзия » Гражданская
465 0 8

                                         Зимни   трохи

 

Прецъфтяха очите ми -

два цвята изронени.

Превърнах се на виелица,

разпиляваща спомени.

Слънчево зайче е "днес",

"вчера"и "утре"  го гонят.

Омагьосала съм света -

като амулет го нося.

Ту милостиня раздавам,

ту прося...

И макар че живея в клетка,

сътворена от хоризонти,

не зная плач ли пея,

или песен плача.

Напускам се и се завръщам

имагинерна като съвършенство.

Забавлявам се с анаграми,

обречена да не открия ключа им.

С думи - проскубани четки,

рисувам отражението на ума.

Изтупвам щастието от нафталина,

но докато го облека,

се превръща в дрипи.

Със сърце - вероятна точка от кръга,

опитомявам любовта.

Самотата е средство.

С приятелство - ехо съм

и с деца - огледала.

Дадоха най-много,

когато взеха...

Смешно се гневя, смея се строго

и разгадавам шифъра на съдбата.

 

                                                 Диана  Загора

© Диана Кънева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Със сърце - вероятна точка от кръга,
    опитомявам любовта.
    Самотата е средство.
    С приятелство - ехо съм
    и с деца - огледала.

    Колко много казваш тук...
    Това не са трохи, а залци!!!
    Поздрави!
  • "живея в клетка, сътворена от хоризонти"
    !!!
  • Самотни часове, с болка,кипяща в гърдите...Прегръдка за силните думи!Изплакани...
  • "Самотата е средство."
    Браво!
  • Хей момиче, натъжиха ме твоите трохички! Поздрави за днешният празник
    и нека Вярата, Надеждата и Любовта бъдат твои спътници в живота!
    ПРИВЕТ!
  • Много ми хареса. Поздрав.
  • !
    Омагьосваш...!
  • засищат трохите ти.
Предложения
: ??:??