Зимни трохи
Зимни трохи
Прецъфтяха очите ми -
два цвята изронени.
Превърнах се на виелица,
разпиляваща спомени.
Слънчево зайче е "днес",
"вчера"и "утре" го гонят.
Омагьосала съм света -
като амулет го нося.
Ту милостиня раздавам,
ту прося...
И макар че живея в клетка,
сътворена от хоризонти,
не зная плач ли пея,
или песен плача.
Напускам се и се завръщам
имагинерна като съвършенство.
Забавлявам се с анаграми,
обречена да не открия ключа им.
С думи - проскубани четки,
рисувам отражението на ума.
Изтупвам щастието от нафталина,
но докато го облека,
се превръща в дрипи.
Със сърце - вероятна точка от кръга,
опитомявам любовта.
Самотата е средство.
С приятелство - ехо съм
и с деца - огледала.
Дадоха най-много,
когато взеха...
Смешно се гневя, смея се строго
и разгадавам шифъра на съдбата.
Диана Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
