8 февр. 2016 г., 11:36

Зимно море 

  Поэзия
1024 0 3

Зимно море

 

През зимата морето говори.

И монологът е тъжно-спокоен.

Монотонно разказва, не спори.

За всяка песъчинка и нейния спомен.

 

За момичета млади.Весели, луди.

За чужденците, опипващи нашите жени.

За пияните немци, англичани и други.

За детето, пясъчен замък, което строи.

 

За мутрите нагли. Без мозък, но с мускули.

За удавника, останал неизвестен до днес.

За циганина, нямащ никакви скрупули.

За когото кражбата, въпрос е на чест.

 

Говори морето. Но кой ли го чува?

Празен е плажът в мрачния ден.

Кой ли през зимата ще се любува,

на бурно море и вятър студен?

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Винаги има някой, обичащ морето, ако и да е бурно и студено!
  • Харесах!
  • Поздрав за написаното,Ник!Аз все още чувам морето и съм сигурен, че рано или късно за България ще дойдат по добри дни!Съдбата й е в нашите ръце и в ръцете на тия, които идват след нас!
Предложения
: ??:??